https://bg.wikipedia.org/wiki/...ogxc49jsx4Клѝментово е село в Северна България. То се намира в община Полски Тръмбеш,
област Велико Търново. Старото му име е Мишуклѝи. Общи данниНаселение 708 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18 km²
Надм. височина 71 m
Пощ. код 5183
Тел. код 06141
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 41246
АдминистрацияДържава България
Област Велико Търново
Община
- кмет Полски Тръмбеш
Георги Чакъров
(независим)
Кметство
- кмет Климентово
Стоян Ангелов
География
Местоположение
Село Климентово е разположено в Дунавската хълмиста равнина, в долината (при долното течение) на река Елѝя. Лежи изцяло на север от реката, като релефът на самото населено място е предимно равнинен, докато този на землището му се отличава с лека разчупеност. Землището на селото има обща площ 18 км2, и има общи граници с тези на град Полски Тръмбеш и селата Страхилово, Иванча и Раданово.[1]
През Климентово преминава третокласен път III-502 на републиканската пътна мрежа, свързващ общинските центрове Полски Тръмбеш и Павликени. Селото отстои на 3 км западно от град Полски Тръмбеш, на 38 км северно от областния център Велико Търново, на 45 км югоизточно от Свищов и на 80 км югозападно от Русе.
ИсторияПървото име на селото е Мишуклѝи. По своя собствена инициатива будното местно население начело със своя духовен пастир свещеник Икономов, с подкрепата на селските първенци и старейшини през есента на 1864 година започва изкопите на бъдещата църква върху терен от два декара в централната част на селото.
Съгласно тогавашните разпоредби на Високата порта всички църкви задължително се вкопават с няколко стъпала в земята с оглед храмът да не бъде по-висок от джамията в населеното място. Компромис по този въпрос не се е правел. За спазването му зорко следяла местната управа. Понеже ферманът, с който се разрешава строеж на църквата, не бил получен, а изкопите се извършвали доста бързо и с голям ентусиазъм, това започнало да дразни местните турски управници, като под натиска на турското население, най-вече на богатите аги, било разпоредено те да бъдат заринати.
Дългоочакваният ферман пристигнал през 1865 година и работата била възобновена. На строежа се работи денонощно. За една година църквата е била изградена само от камък, обработен предварително за зидария с длетото и канарския чук.
И най-бедните селяни са правели дарения. Тези, които са нямали парични средства, даряват жито или царевица.
Всички богослужебни книги, с които разполага църквата, са дарения от българи, някои от които са живеели в чужбина, предимно във Влашко. Един от тези дарители е Ангелаки Канович, който по време на строежа на църквата дарява парични средства. Предполага се, че коренът му е от Полскотръмбешкия край. Живее в гр. Браила, занимавайки се с търговска дейност. Същият, когато научава, че църквата в село Мишуклии е построена, през 1872 година известява с писмо, адресирано до свещеника и църковното настоятелство, че е приготвил и желае да дари 28 различни богослужебни книги за църковния храм, които е оставил на съхранение в гр. Гюргево, откъдето могат да бъдат получени от човек, който покаже писмото му.
Свещеникът събрал църковното настоятелство и старейшините на селото, за да им съобщи радостната вест. Радостта е неописуема. Получаването им било възложено на Къню Великов Петров, който често пъти ходел в Русчук, където извозвал жито. Човекът, който е трябвало да извърши поръчението, трябвало да е дълбоко вярващ християнин. Със собствената си дървена кола, теглена от биволите му, пропътувал разстоянието до Русчук за пет дена. На шестия ден рано сутринта Къню се озовал на брега на реката, прекарал едно въже през предната част на бивола, мята се на гърба на животното и за половин час се озовава в Гюргево, взема книгите, поставя ги в мях, който слага в чувал с две превизла, мята го на гърба си и още след обяд слиза от бивола, пада на колене, прекръства се и със сълзи на очи, с ридаещ глас проплаква: „Боже, велики и неповторими са делата ти, Боже!”. [3]
След Освобождението на България Мишуклѝи се развива като самостоятелно село. Иван Цонев Буюклиев (Примарев) е един от първите кметове. В селото се зараждат и първите занаяти. Сави Стоянов е един от първите бъчвари, Игнат Аврамов е един от първите обущари. Сидер Германов е един от първите дърводелци със собствена работилница. Първата вършачка е внесена в селото от Иван Хаджимаринов през 1910. Десет години по-късно е внесена и първата самоходна вършачка.
Сегашното си име – Климентово, селото получава на 14 август 1934 г., когато е назовано на Свети Климент Охридски.По време на социализма за известен период Климентово става квартал на гр. Полски Тръмбеш, след което е отново самостоятелно село.
Население
Според преброяването от 2011 г. в Климентово живеят 302 души постоянно население [4].
Съгласно данните от ГРАО към 15.3.2016 г. селото наброява 700 души по настоящ адрес [5].
РелигииВ селото живеят християни, които изповядват източно-православна вяра. Православния храм „Св. Възнесение“ е построен през 1866 година. Църквата е осветена на 22 октомври 1921 г. от Великотърновския митрополит Филип.Обществени институции и икономикаВ центъра на селото са кметството и 4-5 магазинчета.
Обработката на земите в землището на Климентово е организирана във фирма "Сиконко Агрия" – гр. Полски Тръмбеш и местно земеделско сдружение. Почвата на по-голямата част от обработваемите площи е черноземна и изключително плодородна. Тя е традиционен земеделски район и се очертава като част от основния зърнодобивен район в областта. Развити са лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството.
Културни и природни забележителности
Културните дейности, провеждани в селото, се ръководят от местното читалище "Съединение – 1885" [6] с библиотека и Пенсионерския клуб "Здравец".
ОбразованиеВ Климентово през 1852 година се създава първото килийно училище. Първият учител е бил Атанас Писарката от с. Сергювец (днес част от Първомайци). До 1864 г. училището се е помещавало в частни къщи, в къщата на Стойко Чобанов. През 1864 г. се е построило едноетажно здание специално за училище, което по-късно е послужило за църковна килия. През 1891 г. е било построено ново училищно здание с помещения за 250 деца. В миналото е имало детска градина "Славейче" и основно училище „Трайко Китанчев“, но сега са закрити.Редовни събитияПразникът на село Климентово се отбелязва ежегодно, през последната събота и неделя на месец октомври, или през първата събота и неделя на месец ноември, в зависимост от това, кои от почивните дни са по-близки като дата до 1 ноември.
Други
Сключен е договор за финансиране на Проект с наименование: "Ремонт и реконструкция на Храм-църква „Възнесение Господне“ – с. Климентово и подобряване на прилежащите ѝ пространства" по мярка "Обновяване и развитие на населените места" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. [7]
ИзточнициКарта на Климентово, Wikimapia.
Мера̀. //
Духовното пробуждане в село Климентово, в. "Борба", брой 141 / 25-07-2012. //
Преброяване на населението и жилищния фонд в през 2011 година, НСИ - България, 01.02.2011.
Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ГРАО, 15.03.2016.
Сайт на читалище "Съединение", с. Климентово. //
Годишен доклад за наблюдение и изпълнение на Актуализирания документ за изпълнение на общинския план за развитие на община Полски Тръмбеш за 2012. //
Климентово – о. р. полк. Иван Крумов Илиев
