ИМЕНОСЛОВ ДРЕВНЕГО НОВГОРОДА

Приведем встретившиеся в берестяных грамотах дохристианские славянские

имена (неусеченные). Имена, извлеченные из производных (прежде всего на -овъ,
-инъ, -овичь, -иничь, -ь [притяжат.], -ичь) помечены знаком *.
а) Сложные (двуосновные) имена. С именной основой в качестве первого члена:
Богуславъ*, Братонъгъ (и уменьшит. Братонъжько), Воєславъ (Воиславъ), Вьче-
славъ, Добровитъ, Доброжиръ, Добромыслъ, Домагость, Домажиръ, Доманъгъ,
Домаславъ, Дорогобудъ (?), Дорогонъгъ* (?), Жизнобудъ, Жизномиръ, Жировитъ,
Жирославъ, Житобудъ, Людьславъ, Милогость (или -гостъ), Милонъгъ, Милославъ,
Мирославъ (Миръславъ), Моиславъ, Нъговитъ, Нъгорадъ, Нъгосъмъ, Нъжебудъ*,
Передьслава, Радогость (или -гостъ), Радонъгъ*, Радославъ, Ратьмиръ, Ратьславъ,
Свьтопълкъ, Сольмиръ, Сутимиръ, Съновида (?), Съновидъ, Уєнъгъ, Яромиръ.
С глагольной основой (или императивом) в качестве первого члена: Бориславъ,
Гориславъ*, Дьржимиръ (?), Станимиръ, Станиславъ, Стоинъгъ, Събиславъ, Събы-
славъ, Съдославъ* (?), Творимиръ, Хотьжьръ, Хотъславъ (и уменьшит. Хотъславъко,
Хотъславьць). Более позднюю разновидность данной модели отражает Падинога*
(где a-основа сохраняет в составе сложного слова свой морфологический класс).
Об именах, представленных в отъ Сьдеслав(а) 940 и ў Стежира Ст. Р. 5, см. Б 31.
б) Приставочно-корневые имена: Бездъдъ, Безуи*, Възора (?), Вънъгъ (?), Вънъздъ,
Завидъ, Надъи, Нажиръ, Намъстъ, Насилъ, Наславъ, Невидъ, Невъръ*, Некрасъ,
Непробудъ*, Неслуи, Несулъ, Несъда, Перенъгъ, Полюдъ, Поръи (?), Промыслъ, Роз-
вадъ*, Рознъгъ, Ростихъ. По-видимому, к более позднему пласту имен данной стру-
ктуры относятся Опаль, Опара*, Пожега.
в) Имена, равные (или морфологически подобные) причастиям: Володънъ, Го-
вънъ, Дроченъ (?), Жадънъ, Жьданъ, Неданъ, Обидънъ, Пьсанъ, Съданъ, Стоянъ, Тъ-
шенъ, Хотънъ, Хрипанъ (возможно, еще Боянъ); также уменьшит. Незнанко, Шибе-
ньць (возможно, еще Нъженьць).
г) Имена, равные нечленным формам прилагательных (не двуосновных): Бързъ,
Вътора (?), Деснивъ, Дражьнъ*, Дристивъ, Дристьливъ, Дробьнъ, Игратъ, Кривъ,
Лютъ, Малъ, Милъ, Нъжизнъ, Нищь (?), Сестрата, Хылъ*(?), Чьрмьнъ; также умень-
шит. Дешевъко, Носатъка, Сушько. Более поздний пласт составляют имена, равные
членным формам: Безубая, Бълыи, Широкыи.
д) Имена, равные этнонимам: Грьчинъ, Льхъ, Прусъ, Търчинъ, Хвалисъ (?), Чю-
динъ, Чюдъка; также уменьшит. Лопинъко*. Неясно, являются ли именами или про-
сто этнонимами литвинъ в № 283, корълинъ в № 243 и нъмьчинъ в № 25.
е) Имена, равные нарицательным существительным (нередко с уменьшительным
суффиксом 1), кроме входящих в предыдущие пункты (список не претендует на пол-
ноту . ряд неочевидных примеров опущен): Баба*, Бобръ, Боранъ, Буякъ*, Бълда,
Вечеръко, Волотъко*, Вороньць, Вълчько, Голуза (или Голузь), Дроздъ, Дрочька, Дуда,
Дьрачь, Дьртъка, Желудъко*, Животъко, Жигаль, Жила, Жюпанъко, Жючько*, Заяць,
Зубрь, Зубъ, Зубьць, Зуико, Канун(ьн)икъ*, Клопуша, Козьлъ, Колъньце, Коромольникъ,
Коростъка* (?), Косарикъ, Кочанъко*, Кощии, Кривьць, Курь*, Къньзь, Кърга,
Кърчько*, Кышька, Лодыга, Лунько, Льгачь, Медовьникъ, Недълька, Носъ, Носъко,
Овьсьникъ, Оръшько, Паренина (?), Плъшь*, Полъть*, Пунь, Пучьнь, Пътъка,
Пъсъкъ*, Рыкъ, Смърчь*, Собольць*, Стукъ*, Сыпъ*, Сычь*, Токарь, Уда, Уика, Умъ-
ко* (?), Храпъ, Челюстъка, Чьлпъ, Чьрнь (или Черень), Шило, Шишакъ, Шюба*,
Шюига, Щекарь*, Щюка.

цитата из А.А. Зализняка, "Древненвгородскй диалект".