Гагунские (Гогунские)

"А вообще насколько я знаю мой род пошел где от 17 века что ли когда какие то толи бояре то ли дворяне в войне отличились перед царем получили титул и земли в России и переехали сюда. Изначально род имел фамилию Гогуны а потом с течением времени трансформировался в русский вариант вы чьи мы Гогунские. Потом уже в прошлом веке земли в Сибири уже Имение в какой то деревне до сих пор кстати стоит сначала сельсовет в нем был потом школа, раскулачивание и тп"

"Алексей Гогунский
33 года, Украина, Запорожье
Отец - Гогунский Александр Петрович
Дед - Гогунский Петр Васильевич
Отец родился в Приазовском районе с. Георгиевка
Бабушку звали Елена Михайловна и на сколько я знаю - это
второй брак деда и если мне не изменяет память ее девичья фамилия Фучаджи".
(Уточнение от МалСоз: "Супругой Гогунского Петра Васильевича была Елена Михайловна, но не Фучаджи, а Кирчева"). Спасибо!

"Евгений Гогунский
24 года Россиия
Отец Александ Николаевич
Дед Николай Петрович
Прадед соответственно Петр Афанасьевич...
Ну так то да мне дедушка тоже говорил что из Преслава род...
Кстати в селе Георгиевка тоже почти все Гогунские, но не все родственники у меня туда тетька в прошлом году ездила".

"мои родственники живут в селе Преслав Приморского района Запорожской области. полсела с нашей фамилией. считаемся болгарами".

"Ну так думаю что большинство Гогунских оттуда. Мои корни тоже из Преслава"

"меня зовут Гогунский Евгений Геннадьевич я родом из г.Северск , Томской обл. род пошел с Болгарии насколько мне рассказывали... переместились на Украину, родня живет в Меллитополе и помоему в поселке Бердянка (могу ошибаться в названиях) был там в 88году) мало что помню) в данный момент родня которую знаю проживает в Новосибирске и в Северске"

"Имею информацию (составляю генеалогическое древо) по Гогунским родом из Георгиевки Приазовского района запорожской области, начиная с Гогунского Петра Васильевича -1913 г.р."

"Я то же Гогунская. Мой папа родом из Преслава. Гогунских там действительно не мало. Кстати Бердянск и Мелитополь совсем близко так что Гогунские там обитающие скорее всего то же из Преслава. Так что возможно мы все дальние родственники.
Мне вот тоже очень интересно происхождение моей фамилии. Тем более что фамилия не типично болгарская. Насколько я знаю в г. Преслав в самой Болгарии (древняя столица Болгарии) живет много Гогунских и кто-то из них во времена, когда Болгария была захвачена турками переселились на территорию терешней Украины. Я даже думала попросить папу попытаться написать запрос в архив г. Преслав в Болгарии".

"Меня зовут Василий Николаевич Гогунский. мне 33 года, проживаю в республике Хакасия, город Саяногорск. Всегда считал, что однофамильцев у меня нет. Все,кто носит такую же фамилию, как у меня - родственники. в той или иной степени. Мой отец - Николай Николаевич, дед - Николай Степанович. далее я не знаю. дед был со странностями, коммунист ярый. ненавидел всех своих не бедных родственников и ничего о них не рассказывал. знаю лишь о том, что когда-то фамилия перебралась из Болгарии, частично разбрелась, дед попал в Сибирь из-за брата или дяди, который служил в Золотой простите, не закончил, в Золотой казачьей сотне - личной охране Государя. и у деда из-за этого были неприятности. сам дед - инвалид ВОВ, без одной ноги. ух и перец был. матерщинник редкостный. вся семья, включая большинство внуков - музыканты (в том числе и по образованию). буду рад узнать больше. doktorbrat@yandex.ru"

Взято отсюда: http://gogunsky.livejournal.com/3963.html#comments

В Запорожье выпущено 4 тома кн. "Реабилитированные историей". В каждом томе печатаются копии некоторых документов, фото и информация о том, как фабриковались дела на поляков (ПОВ), болгар, немцев, кулаков. Есть письма-жалобы осужденных, доносы, статьи из газет того времени. Может кому повезет и он узнает больше, чем биографические данные.
...
Помимо кн. "Реабилитированные историей" Зап. редколегия издает альманах "Спокута", где печатается много материалов из архивных дел. Например:
Автобиография Шабельникова Е.А., постановление и протокол об исключении его из партии.
Автобиография и отрывки из дневника Каминского Ф.Т.
Протест военного прокурора от 29.04.1957г. по делу на Мелая С.И. и др. (235 чел). Болгары.
Только некоторые фамилии:
Ардельяновы - 3 чел.
Анастасовы - 2
Ангеловские - 3
Божковы - 2
Бачурские - 4
Варбанские - 2
Войниковы - 3
Войковы - 2
Ви(в)чевы - 3
Волчановы - 3
Ганевы - 7
Гогунские - 6..."

https://forum.vgd.ru/post/225/23575/p445622.htm

" Българката Татяна от Преслав, Украйна, която срещнах в Париж

10 Юни 2009

Вера Генова

„А вие от Русия ли сте?”, попита ме синеока продавачка в един парижки бутик, докато разглеждах намалените сака.

„Не, от България… А да не би вие да сте от Русия?”
„От Украйна. Но разбирам български. Баба ми и дядо ми са българи.”
Така тръгва разговорът ни, продължил и на другия ден в едно близко кафене поради спонтанно възникналите взаимни симпатии.

Оказа се, че бабата и дядото на Татяна са от Преслав. Но не от известната на всички ни втора столица на Първото българско царство Преслав, сред чиито руини всеки се е разходил поне веднъж в ученическия си живот. От село Преслав на територията на днешна Украйна някъде край Приморск на брега на Азовско море. Всички села наоколо там са български - Бановка, Лозоватка, Райновка, Петровка, Коларовка, Зеленовка, Ботево… И фамилиите са български - имало Гешеви, Пенчеви, Милеви, Върбански, Калоянови, Фуклеви, Драганови, Кьосеви, Македонски, Маркови…

В края на 18-и и началото на 19-и век много български семейства, чули за поканата на Екатерина Велика да се заселва този край, оставили несигурното съществуване в поробената родина, за да поемат на далечен път към по-спокоен, както са си мислили тогава, живот. Получили земя и по една сребърна рубла на човек (много пари за онова време). Построили къщи, някои станали рибари, други си останали земеделци, гледали крави, кози. Раждали деца – по много, както било прието навремето.


Корените на дядото и бабата на Татяна са в македонския край, точно къде - не знае. Той се казвал Върбански, тя по баща Гогунска… Родени са в Преслав, Украйна – тя през 1911, той с година по-млад. Харесали се, оженили се, вдигнали си къща, имали седем деца… В годините на колективизацията разбира се влезли в колхоза, той бил най-добрият комбайнер на селото, така е известен – Върбански комбайнера. Татяна е родена в Крим. Баща й бил военен летец, работил там на базата. Но всяко лято тя отивала за ваканцията при баба и дядо. Така научила български. И днес когато майка й има да й каже нещо, което не иска да разберат останалите, минава на български.

Самата Татяна разбира всичко на български, а като прекарва лятото на село и проговорва. Там попада сред множество роднини – лели, чичовци, първи, втори и трети братовчеди. „Българският език е някак… сладък, не знам как да го обясня…” Харесва й българският хумор. „Така както българите се шегуват никой не може… Трудно е да се предаде. Ако го преведете, вече не е смешно. Емоционални хора са, разговорите им са низ от майтапи, много е весело. Като отидем в Преслав, се разтоварваме.” На село празнуват на мегдана, извиват хора. И тя се е учила да играе хоро.

В Париж е вече пета година. Завършила е филология още в съветско време, преподавала чуждестранна литература. Когато Съюзът се разпада и започва преходът с всичките му трудности, се опитва да търгува, но не й харесва и се връща в училище въпреки малката заплата. После среща френския рицар на бял кон… Как са се намерили? „Той ме намери.” Мъжът й е художник, пътувал в Русия и Украйна, така се срещнали.

Още търси мястото си в новия живот. Това в бутика е временно. Трябва нещо да се работи, а така общува с хора, практикува френския си (който, впрочем, е много добър). След работа търчи на курс по английски. И пише стихове. Има вече една издадена книжка, засега на руски.

Новата й страст е да пише хокку, танка и сонети на руски в стила на японските класици. „Това е ново направление в руската поезия, много ми харесва, близко ми е като изкуство. Имам си страничка в Интернет.” По-късно видях в нета, че Татяна е спечелила конкурса на един литературен сайт в раздел танка за 2008 г.

Мъжът й пък работи в Дисниленд. Отделно прави книжка с комикси за летците от френската въздушна ескадрила „Нормандия-Неман”, действали в състава на Съветската армия и прославили се с героизма си през Втората световна война. Чул от бащата на Татяна историята и се вдъхновил. На Татяна й става приятно, че знам за ескадрилата (б. а. - когато Де Гол призовава французите на борба с фашистите, френските пилоти трябва да избират между английската и съветската армия. В английската им дават да разберат че няма да бъдат бойни летци и те отиват да се бият с германците на Източния фронт).

Приятел на мъжа й, американец (глобализацията в пълната й красота!), е написал за ескадрилата художествен сценарий, но базиран на факти и истински герои. А мъжът на Татяна рисува комиксите на ръка, не иска да използва компютър, защото така е по-красиво.

Връщаме се към Преслав. Баба Раиса е починала през 1994, дядото по-рано, но Татяна го помни. Той пеел български песни, много мелодични, свирил на цигулка. Обичал особено „На трапеза” - дълга песен, разказваща за мъките на българския народ под турско робство. Майка й е пък пеела „Да има вино червено, Радо ле …” И „Море на младостта” на Лили Иванова.

А баба й така и не научила добре руски, цял живот на български говорела. Все работела – вкъщи, в градината. Отгледала седем деца, три момчета и четири момичета, преживяла войната. Готвела български „манджи” - кавърма, картофена и лучена яхния, чорба. Питки и хляб печала сама. И сама правела овче сирене в саламура. „Никой не може да готви по-вкусно от нея, нито майка ми, нито леля ми. И майка ми готви български манджи, но не е същото”, разказва Татяна. „Баба ми правеше тиквеник. И млин - като тиквеника, само че с извара, а за Коледа слагаше в него фигурки от сливови клонки.” Явно няма дрян из оня край… За Коледа пък правели гевреци. Черпели с тях, когато идвали коледари и викали на двора: „Славите ли Бога?”

На Старата Нова година (13 януари, по старому Васильовден) нареждали: „Сурва година, червена ябълка в градина, зелен клас на нива, пак до година…” Татяна произнася всичко това със силен акцент, но все пак на български и ме гледа с леко смущение – много ли греши? А на мен ми става драго да разпозная имената на гозбите, да чуя научените в детството куплети на сурвакарницата… Как за толкова години тези хора са запазили езика си и традициите си. Как без да учат български език и история в училище помнят миналото си, корена си и са успели да предадат обичта към далечната си родина на деца, внуци и правнуци.

Сега в Приморск има украинско-български лицей – смята се за престижно училище. Много от випускниците му отиват да следват в Русе, във Варна, в София. „Племенницата ми Вероника учи там, говори вече много добре български…”

Разделяме се. Обещавам да пратя снимки от „историческата родина”, както нарича Татяна България, в която още не е стъпвала.


Бабата на Татяна Раиса Върбанска е потомка на преселници от Македония.

http://e-vestnik.bg/6336

Написание фамилии латиницей: GAGUNSKY

Там же указаны зарегистрированные однофамильцы:

Гагунский Ерофей Каспарович г.Турбаза Катунь (Республика Алтай) .
Гагунский Эраст Евсеевич г.Самарское (Ростовская область) .
Гагунский Рафик Иринархович г.Сураж (Брянская область) .
Гагунский Ипполит Феодосьевич г.Черный Ануй (Республика Алтай) .