Минчевы

РГИА
Фонд 383 оп. 29 д. 376 (выписка)

По представлению Херсонского военного губернатора по увольнении болгар в купечество и иностранных колонистов в другие звания

1 мая 1812года
Решено 15 сентября 1816 года

Л.д. 53
МВД в Департамент Государственного хозяйства и публичных зданий

От Конторы опекунства Новороссийских иностранных поселенцев 21 ноября 1813 года № 2215 с представлением Списка о увольнении в Одесское купечество болгарах.
…
Л.д. 54-55
Имянной список о уволенных в Одесское купечество из колоний Одесского водворения с показанием временного прихода и выбытия их, из какой колонии и сколько взыскано с них кормовых и ссудных денег
....
64. Волю Минчо, прибыл 1804г, убыл 1812г, из Терновки
...

archivdonbass написал:

[q]

Если его дочь Наталья к моменту ареста уже была замужем, она могла быть не указана в деле.

[/q]

Елена, если все-таки предположить, что репрессированный болгарин Иван Миронович Минчев 1874г.р. является отцом Натальи Ивановны Минчевой 1917г.р., то получается такая картина. Его арестовали в 1938 году,.Наталья Ивановна в этом году родила сына Леонида, свидетельство о регистрации брака с Иваном Антоновичем Сергиенко выдано в 1951 году в Брянке.с записью, что вступили в брак 10 апреля 1942 года.
Отсюда получается, что в 1951 году было выдано повторное свидетельство о регистрации брака, но записей в самом документе на этот счет нет. В свидетельстве о рождении сына Леонида от 1938 года указаны оба родителя, каждый под своими фамилиями. Тогда получается, что он родился в гражданском браке, либо не сохранилось первоначальное свидетельство о браке, что противоречит записи в свидетельстве о браке в 1942 году..
Поэтому, если предложить отсутствие официального брака у Натальи Ивановны Минчевой в 1938 году, то в следственном деле о ее предполагаемом отце Иване Мироновиче Минчеве должны быть сведения о ней, как дочери. Но руководитель архива сообщил, что о ней сведений нет. Но могли и проглядеть.

archivdonbass написал:

[q]

Я работала с многими уголовными делами

[/q]

Елена, у вас есть возможность как специалиста просмотреть это дело? А заодно списки болгар 1920-х годов, про которые Вы упоминали в теме по Славяносербскому уезду.? Ведь Иванов Минчевых могло быть несколько. Фамилия среди болгар не редкая!

http://snachki.narod.ru/delenie.htm

Луганск в фалеристике

Каменнобродский район

Посёлок Каменный Брод возник в середине 18-го века. По состоянию на 1782 год в нём проживало 563 человека (171 двор). В 1806-1818 годах Каменный Брод был уездным городом и назывался Славяносербском (позднее – Старым Славяносербском). После большого наводнения, из-за разлива Луганки, центр уезда (вместе с названием) был перенесён в другой населённый пункт в 15-ти км – Донецкое.

Когда был образован город Луганск, жители Каменного Брода в течение нескольких лет предпринимали безуспешные попытки отделить его от города в отдельный населённый пункт, как это и было до 1882 года. Это было связано с тем, что налогов и сборов с жителей Каменного Брода собиралось зна- чительно больше, чем потом Луганской городской управой выделялось средств на нужды посёлка.
После февральской революции в 1917 году, вопрос об отделении Каменного Брода от Луганска был снова поднят, и на этот раз – решён положительно. 8 апреля 1917 года на общем собрании Каменнобродского волостного комитета (избран 04.04.1917) было принято решение начать сбор материалов, необходимых для подготовки ходатайства об отделении Каменного Брода от Луганска в отдельный населённый пункт под названием – город Каменный Брод. Решение этого вопроса было возложено на избранную комитетом комиссию в составе: Цымбала П.И., Белого В.С., Ляпина С.И., Головнева И.К., Мальцева Ф.И. (информации о том, когда конкретно в 1917 году Каменный Брод был отделён от Луганска, у меня нет).
После окончательного установления в Донбассе советской власти, Каменный Брод снова был включён в состав Луганска в августе 1920 года.

В конце 1882 года была образована Каменнобродская волость. Согласно справочнику «Волости и важнейшие селения Европейской России» (выпуск VIII) за 1886 год, Каменнобродская волость состояла из одного селения – Каменного Брода (дворов – 557, население – 2436 человек, территория – 5150 де- сятин).
Согласно закону Временного правительства от 21.05.1917 о земской реформе, вместо упразднённой Каменнобродской волостной управы создавалось волостное земство. Этот вопрос рассматривался, в частности, 21 августа 1917 года на экстренном уездном земском собрании (проходило 20-21.08.1917).
Выборы представителей (гласных) в волостное земство прошли 3 сентября 1917 года. После Октябрьской революции, земское самоуправление просуществовало недолго – до января 1918 года.
С 17 января до 16 декабря 1920 года Каменнобродская волость входила в состав Луганского района (в период август-декабрь волости были переименованы в подрайоны). В 1921-1923 г.г. Каменнобродская волость входила в состав Луганского уезда.

Впервые Каменнобродский район был образован 7 марта 1923 года в составе Луганского округа, в ходе административно-территориальной реформы в СССР. Район был образован из Веселогорской, Вергунской, Каменнобродской волостей и части Александровской волости. В ходе этой территориальной реформы уезды и волости были упразднены, а вместо них образованы округа и районы.
Каменнобродский район объединил девять сельсоветов: [bА]лександровский, Больше-Вергунский, Мало-Вергунский, Красноярский, Елизаветовский, Весе- логорский, Петровский, Раевский, Христовский.
...

https://bg.wikipedia.org/wiki/...ogxc49jsx4

Клѝментово е село в Северна България. То се намира в община Полски Тръмбеш, област Велико Търново. Старото му име е Мишуклѝи.

Общи данни
Население 708 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18 km²
Надм. височина 71 m
Пощ. код 5183
Тел. код 06141
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 41246

Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
- кмет Полски Тръмбеш
Георги Чакъров
(независим)
Кметство
- кмет Климентово
Стоян Ангелов

География
Местоположение

Село Климентово е разположено в Дунавската хълмиста равнина, в долината (при долното течение) на река Елѝя. Лежи изцяло на север от реката, като релефът на самото населено място е предимно равнинен, докато този на землището му се отличава с лека разчупеност. Землището на селото има обща площ 18 км2, и има общи граници с тези на град Полски Тръмбеш и селата Страхилово, Иванча и Раданово.[1]

През Климентово преминава третокласен път III-502 на републиканската пътна мрежа, свързващ общинските центрове Полски Тръмбеш и Павликени. Селото отстои на 3 км западно от град Полски Тръмбеш, на 38 км северно от областния център Велико Търново, на 45 км югоизточно от Свищов и на 80 км югозападно от Русе.

История

Първото име на селото е Мишуклѝи. По своя собствена инициатива будното местно население начело със своя духовен пастир свещеник Икономов, с подкрепата на селските първенци и старейшини през есента на 1864 година започва изкопите на бъдещата църква върху терен от два декара в централната част на селото.
Съгласно тогавашните разпоредби на Високата порта всички църкви задължително се вкопават с няколко стъпала в земята с оглед храмът да не бъде по-висок от джамията в населеното място. Компромис по този въпрос не се е правел. За спазването му зорко следяла местната управа. Понеже ферманът, с който се разрешава строеж на църквата, не бил получен, а изкопите се извършвали доста бързо и с голям ентусиазъм, това започнало да дразни местните турски управници, като под натиска на турското население, най-вече на богатите аги, било разпоредено те да бъдат заринати.
Дългоочакваният ферман пристигнал през 1865 година и работата била възобновена. На строежа се работи денонощно. За една година църквата е била изградена само от камък, обработен предварително за зидария с длетото и канарския чук.
И най-бедните селяни са правели дарения. Тези, които са нямали парични средства, даряват жито или царевица.
Всички богослужебни книги, с които разполага църквата, са дарения от българи, някои от които са живеели в чужбина, предимно във Влашко. Един от тези дарители е Ангелаки Канович, който по време на строежа на църквата дарява парични средства. Предполага се, че коренът му е от Полскотръмбешкия край. Живее в гр. Браила, занимавайки се с търговска дейност. Същият, когато научава, че църквата в село Мишуклии е построена, през 1872 година известява с писмо, адресирано до свещеника и църковното настоятелство, че е приготвил и желае да дари 28 различни богослужебни книги за църковния храм, които е оставил на съхранение в гр. Гюргево, откъдето могат да бъдат получени от човек, който покаже писмото му.
Свещеникът събрал църковното настоятелство и старейшините на селото, за да им съобщи радостната вест. Радостта е неописуема. Получаването им било възложено на Къню Великов Петров, който често пъти ходел в Русчук, където извозвал жито. Човекът, който е трябвало да извърши поръчението, трябвало да е дълбоко вярващ християнин. Със собствената си дървена кола, теглена от биволите му, пропътувал разстоянието до Русчук за пет дена. На шестия ден рано сутринта Къню се озовал на брега на реката, прекарал едно въже през предната част на бивола, мята се на гърба на животното и за половин час се озовава в Гюргево, взема книгите, поставя ги в мях, който слага в чувал с две превизла, мята го на гърба си и още след обяд слиза от бивола, пада на колене, прекръства се и със сълзи на очи, с ридаещ глас проплаква: „Боже, велики и неповторими са делата ти, Боже!”. [3]

След Освобождението на България Мишуклѝи се развива като самостоятелно село. Иван Цонев Буюклиев (Примарев) е един от първите кметове. В селото се зараждат и първите занаяти. Сави Стоянов е един от първите бъчвари, Игнат Аврамов е един от първите обущари. Сидер Германов е един от първите дърводелци със собствена работилница. Първата вършачка е внесена в селото от Иван Хаджимаринов през 1910. Десет години по-късно е внесена и първата самоходна вършачка.

Сегашното си име – Климентово, селото получава на 14 август 1934 г., когато е назовано на Свети Климент Охридски.

По време на социализма за известен период Климентово става квартал на гр. Полски Тръмбеш, след което е отново самостоятелно село.
Население

Според преброяването от 2011 г. в Климентово живеят 302 души постоянно население [4].
Съгласно данните от ГРАО към 15.3.2016 г. селото наброява 700 души по настоящ адрес [5].

Религии

В селото живеят християни, които изповядват източно-православна вяра. Православния храм „Св. Възнесение“ е построен през 1866 година. Църквата е осветена на 22 октомври 1921 г. от Великотърновския митрополит Филип.

Обществени институции и икономика

В центъра на селото са кметството и 4-5 магазинчета.
Обработката на земите в землището на Климентово е организирана във фирма "Сиконко Агрия" – гр. Полски Тръмбеш и местно земеделско сдружение. Почвата на по-голямата част от обработваемите площи е черноземна и изключително плодородна. Тя е традиционен земеделски район и се очертава като част от основния зърнодобивен район в областта. Развити са лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството.
Културни и природни забележителности

Културните дейности, провеждани в селото, се ръководят от местното читалище "Съединение – 1885" [6] с библиотека и Пенсионерския клуб "Здравец".

Образование

В Климентово през 1852 година се създава първото килийно училище. Първият учител е бил Атанас Писарката от с. Сергювец (днес част от Първомайци). До 1864 г. училището се е помещавало в частни къщи, в къщата на Стойко Чобанов. През 1864 г. се е построило едноетажно здание специално за училище, което по-късно е послужило за църковна килия. През 1891 г. е било построено ново училищно здание с помещения за 250 деца. В миналото е имало детска градина "Славейче" и основно училище „Трайко Китанчев“, но сега са закрити.

Редовни събития

Празникът на село Климентово се отбелязва ежегодно, през последната събота и неделя на месец октомври, или през първата събота и неделя на месец ноември, в зависимост от това, кои от почивните дни са по-близки като дата до 1 ноември.
Други

Сключен е договор за финансиране на Проект с наименование: "Ремонт и реконструкция на Храм-църква „Възнесение Господне“ – с. Климентово и подобряване на прилежащите ѝ пространства" по мярка "Обновяване и развитие на населените места" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. [7]

Източници

Карта на Климентово, Wikimapia.
Мера̀. //
Духовното пробуждане в село Климентово, в. "Борба", брой 141 / 25-07-2012. //
Преброяване на населението и жилищния фонд в през 2011 година, НСИ - България, 01.02.2011.
Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ГРАО, 15.03.2016.
Сайт на читалище "Съединение", с. Климентово. //

Годишен доклад за наблюдение и изпълнение на Актуализирания документ за изпълнение на общинския план за развитие на община Полски Тръмбеш за 2012. //

Климентово – о. р. полк. Иван Крумов Илиев