Болгары Бессарабии

На сайте ВГД собираются люди, увлеченные генеалогией, историей, геральдикой и т.д. Здесь вы найдете собеседников, экспертов, умелых помощников в поисках предков и родственников. Вам подскажут где искать документы о павших в боях и пропавших без вести, в какой архив обратиться при исследовании родословной своей семьи, помогут определить по старой фотографии принадлежность к воинским частям, ведомствам и чину. ВГД - поиск людей в прошлом, настоящем и будущем!

3. Измаилски район

Долукьой е бивше турско селище на югозападния бряг на езеро Катлабух. През 1806 г. там се заселват молдовци и българи, предполага се от Каолиново (Варненско) и Дряново. През 1907 г. живеят 1954 българи и 506 молдовци. През 1947 г. е преименувано на Бога́тое (днес Бага́те).

Ердек Бурну до 1808 г. е наричано Ördek-Burnu и е населявано от татари. Името буквално означава „патешки нос”, а в случая става дума за географския нос на езерото Катлабух, край който било разположено селището. През 1848 г. живеят 675 молдовци, 13 българи и 7 цигани. През 1947 г. е преименувано на Утконосовка (днес Утконо́сівка).

Бабел (Бабели) е основано през 1812 г. на брега на езеро Ялпух. Предполага се, че името идва от собственото име на измаилския помешчик, собственик на чифлика, намиращ се на това място по време на турската епоха. През 1848 г. там живеят 184 българи и 806 молдовци. През 1861 г. българите се изселват в Крим. През 1947 г. Бабел е преименувано на Озьорное (днес Озерне́).

Ново Покро́вка е основано през 1812 г. от запорожки казаци, живели дотогава отвъд Дунав, които през 1828 г. опразват селището, тъй като постъпват в състава на Азовската и Дунавската казашка войска. През 1830 г. се настаняват българи, които също се изселват през 1861 г. в Крим. През 1846 г. живеят 275 българи.

Ташбунар е основано през 1814 г. на мястото на бившето едноименно татарско селище, според А. Скалковски от българи от Македония. Според други източници българите били от Преслав и село Каяджиктимар, днес Тимарево, Шуменско. „Таш бунар” означава „каменен кладенец”. През 1907 г. живеят 1269 българи и 474 гагаузи. (Възможно е българите да са от Македония, а гагаузите - от Шуменско.) През 1945 г. е преименувано на Ка́менка (днес Ка́м'янка).

Шикирли Китай е основано през 1819 г. на източния бряг на езеро Катлабух, на мястото на бившето едноименно татарско селище. Името буквално означава „захарен бряг”. През 1907 г. живеят 3130 българи. През 1941 г. е преименувано на Суво́рово (укр. Суво́рове) в чест на руския пълководец Александър Суворов.

Кайраклия е основано през 1822 г. от двете страни на дерето Китерлик. „Кайраклия” означава „каменно-пясъчна местност”, там е имало каменна кариера. През 1907 г. живеят 900 българи. През 1947 г. е преименувано на Лошчиновка (днес Лощи́нівка).

Дермендере е основано през 1830 г. от преселници от едноименното българско село (днес Първенец, Пловдивско) до основания от малоруси чифлик Каланчак, носещ името на околната местност. „Дермендере” означава „мелнична долина”. През 1907 г. живеят 625 българи, 407 малоруси, 120 гагаузи и 53 молдовци). През 1946 г. е преименувано на Каланча́к.

Фонтина Дзинилор е основано през 1830 г. при дерето Еникьой, близо до пощенския път. Името буквално означава „кладенец на весталките”. В селището действително има извор с минерална вода, богата на железни соли. През 1907 г. живеят 1229 българи и 304 малоруси. През 1947 г. официално е преименувано на Кирни́чки, но от етнографската карта се вижда, че през 1907 г. то е наричано и Кринички.

4. Килийски район

Стари Троян или Стари Трояни́ е основано през 1819 г. на брега на езеро Китай. Наречено е така, защото се е намирало до историческия дако-римски Долен Траянов (на времето е наричан Троянов) вал. През 1907 г. живеят 1054 гагаузи, 405 българи, 124 молдовци, 79 малоруси и 8 великоруси.

Еникьой е основано през 1819 г. Името означава „ново село”. През 1907 г. живеят 1197 българи и 800 гагаузи. През 1945 г. е преименувано на Новоселовка (днес Новосе́лівка).

5. Саратски район

Камчик е основано през 1830 г. на левия бряг на река Сарата от румелийски българи. Името е дадено в чест на победата, удържана от руските войски при река Камчия по време на Руско-турската война през 1828-1829 г. През 1907 г. живеят 2350 българи, 25 молдовци и 23 малоруси. През 1949 г. е преименувано на Заря (днес Зоря́).

Куле́вча е основано през 1830 г. на река Хаджидере, вливаща се в едноименното езеро. Името е дадено в чест на победата, удържана от руските войски при село Кулевча, Шуменско, по време на Руско-турската война през 1828-1829 г. През 1907 г. живеят 3000 българи и 130 малоруси. През 1946 г. е преименувано на Колесное, а през 1995 г. е възстановено името Куле́вча.

6. Тарутински район

Чумлекьой е основано през 1830 г. от преселници, предполага се от едноименното ямболско село (днес Ботево). Името означава „село на грънчарите”. През 1907 г. живеят 3600 българи. През 1946 г. е преименувано на Виногра́довка (днес Виногра́дівка).

Дюлмен (Гюлюмен) е основано през 1830 г. от преселници от ямболското село Гюлюмен (днес Роза). През 1907 г. живеят 2700 българи. През 1945 г. е преименувано на Яровое (днес Ярове́).

Купаран е основано през 1830 г. при река Киргиж от преселници от едноименното бургаско село (днес Порой). През 1907 г. живеят 2300 българи. През 1944 г. е преименувано на Ровное (днес Рі́вне).

Исирлия е основано през 1830 г. на брега на река Киргиж-Китай от преселници от едноименното сливенско село (днес Блатец). През 1907 г. живеят 2600 българи. През 1940 г. е преименувано на Волное (днес Ві́льне).

7. Татарбунарски район

Делжилер е основано през 1830 г. в долината на река Бахчалия от преселници, предполага се от едноименното старозагорско село (днес Полски Градец). През 1907 г. живеят 2800 българи. През 1947 г. е преименувано на Дмитровка, в чест на героя на международното антифашистко движение Георги Димитров. Днешното име е Дми́трівка.

Тропокло е основано през 1830 г. при устието на река Сарата, вливаща се в езерото Сасик, наричано и Кундук. Името означава „стръмнина” или „сипей”. През 1846 г. живеят 341 българи, които през 1861 г. се изселват в Крим. През 1945 г. е преименувано на Траповка (днес Трапі́вка).

Нов Карагач е основано през 1830 г. при устието на река Магала, вливаща се в езерото Шаган, от преселници от варненско село Караагач (днес Брестак). През 1846 г. живеят 209 българи. През 1861 г. те се изселват в Крим. През 1947 г. е преименувано на Вишньовое (днес Вишне́ве).

8. Ренийски район

Сатуново (Сату Ноу) е основано още през 18 в. от молдовци в югозападния край на езеро Ялпух. Името означава „ново място”. През 1907 г. живеят 1470 молдовци и 380 българи. През 1947 г. е преименувано на Новоселское (днес Новосі́льське).

Карагач е основано през 1812 г. на мястото на бивше татарско селище при езерото Кагул от българи, преселници от Македония. „Караагач” означава „бряст”. През 1907 г. живеят 1764 българи. През 1947 г. е преименувано на Нагорное (днес Нагі́рне).

Барта е основано през 1814 г. Името е молдавска дума, означаваща „брадва”. Така се нарича и залива на езеро Ялпух, до който е основано селището. През 1848 г. в Барта живеят 499 молдовци и 78 българи. През 1947 г. е преименувано на Плавни (днес Пла́вні).

Балбо́ка (Булбока) е основано през 1814-1815 г. също на брега на езеро Ялпух, на мястото на бившето едноименно татарско селище, от гагаузи, преселници от българските земи. През 1907 г. живеят 2200 гагаузи и 24 великоруси. През 1948 г. е преименувано на Котлови́на.

Анадолка (Анадол) е основано близо до град Рени от молдовци. През 1819 г. идват преселници от българските земи на юг от Дунав. През 1907 г. живеят 970 молдовци и 490 българи. През 1947 г. е преименувано на Долинское (днес Доли́нське).

МОЛДОВА

1. Тараклийски район

Таракли́я е основано през 1813 г. в дерето, носещо същото име, разположено близо до река Лунга, приток на Ялпух, на мястото на едноименното татарско селище („таракли” на тюркски език означава „гребеновиден дол”). През 1907 г. живеят 7139 българи и 47 евреи. Днешното име е Taraclia.

Кирютне (Кортен) е основано през 1830 г. на река Лунгуца, където тя се слива с река Лунга, от български преселници, по-голямата част от които били от сливенското село Кортен. През 1907 г. живеят 3400 българи. Днешното име е Corten.

Вале Пержи (Валя́ Перже́й) е молдавско селище, в което през 1830 г. се настаняват преселници българи от Сливенско. През 1907 г. живеят 3000 българи и 700 молдовци. Днешното име е Valea Perjei.

Твардица е основано през 1830 г. на височина край река Киргиж-Китай, от българи, преселници от едноименното сливенско село. През 1907 г. живеят 4300 българи. Днешното име е Tvardiţa.

Кайраклия е основано през 1861 г. от преселници от измаилското село Кайраклия. През 1907 г. живеят 840 българи, 615 гагаузи и 65 великоруси. Днешното име е Cairaclia.

2. Кахулски район

Джурджулещи е основано през 1806 г. на река Прут, близо до вливането й в Дунав, от казаци-некрасовци от крепоста Джурджи. По-късно се заселват молдовци и българи. Към 1848 г. живеят 619 молдовци и 148 българи. Днешното име е Giurgiulești.

3. Бесарабски район

Башкалия е основано през 1830 г. от преселници от българските земи (сочи се село Изворник, Варненско) и молдовци. Носи името на тамошната долина, излизаща на река Лунгуца. През 1907 г. живеят 720 българи, 300 гагаузи и 400 молдовци. Днешното име е Başcalia.

Гагаузия (териториална административна единица в Молдова)

1. Комратски район

Комра́т е основан през 1789 г. на река Ялпух до бившето едноименно татарско селище. „Комрат” идва от „комур ат”, което означава „дорест жребец”. През 1907 г. в града живеят 6200 гагаузи, 3100 българи и 300 евреи. Днешното име е Comrat.

Авда́рма е основано вероятно в 1811 г. (5) до остатъците от едноименното татарско село, носещо името на тамошната долина. „Авдарма” буквално означава „бяла клисура”. През 1907 г. живеят 1900 гагаузи. Днешното име е Avdarma.

Конга́з е основано през 1811 г. на мястото на едноименното татарско селище. През 1907 г. живеят 4600 гагаузи. Днешното име е Congaz.

Ки́рсов (Ки́рсово, Башкьой) е основано през 1812 г. до едноименното татарско селище в долината на река Ялпух. През 1907 г. живеят 1800 българи и 1700 гагаузи. Днешното име е Chirsova.

Дезгиндже е основано през 1812 г. или 1816 г. (5) при едноименното дере. „Дезгиндже” означава „място за конни състезания” и това показва, че тук татарите са провеждали този род забавление. През 1907 г. живеят 3400 гагаузи и 140 молдовци. Днешното име е Dezghingea.

Чок Майда́н е основано през 1813 г. на оврага Карлик (джудже). През 1907 г. живеят 2700 гагаузи. Днешното име е Cioc-Maidan.

*Беш Алма́ (Бешалма) е основано през 1814 г. на мястото на едноименното татарско селище до река Ялпух. Името буквално означава „пет ябълки”, като вероятно се визират петте острова, образувани от реката. През 1907 г. живеят 1900 гагаузи и 930 българи. Днешното име е Beșalma.

2. Чадърлунгски район

Беш Гьоз е основано през 1811 г. на река Лунга, близо до едноименното татарско селище, от отвъддунавски преселници гагаузи. „Беш гьоз” буквално означава „пет очи”. През 1907 г. живеят 1100 гагаузи и 300 молдовци. Днешното име е Beșghioz.

Джолта́й е разположено до едноименното поточе към река Лунга, основано е вероятно през 1811 г. (5). През 1907 г. живеят 1000 гагаузи. Днешното име е Joltai.

Казаяклия е основано през 1812 г. на мястото на татарското имение Казаяк от преселници от българските земи. „Казайак” означава буквално „гъши крак”. През 1907 г. живеят 3400 гагаузи и 240 българи. Днешното име е Cazaclia.

Баурчи́ е основано през 1812 г. до бившето едноименно татарско селище. През 1907 г. живеят 2800 гагаузи. Днешното име е Baurci.

Чадър Лунга е основано през 1819 г. на река Лунга от гагаузи, дошли тук от село на помешчика Балша. През 1907 г. живеят 4500 гагаузи, 150 евреи и 47 великоруси. Днешното име е Ceadîr-Lunga.

Тома́й е основано вероятно също през 1819 г. при река Лунгуца от гагаузи, дошли тук от едноименното село на помешчика Балша (някъде се сочи 1813 г.). През 1907 г. живеят 2870 гагаузи. Днешното име е Tomai.

Гайда́р (Хайдар) е основано през 1820 г. при река Лунгуца в землището на едноименното татарско селище (в 5 се сочи 1813 г.). През 1907 г. там живеят 1700 гагаузи. Днешното име е Gaidar.

*Кириет Лунга е основано през 1821 г. от гагаузи. Кириет е дерето, минаващо през селището, което се събира с рекичката Лунга. През 1907 г. живеят 1820 гагаузи и 40 молдовци. Днешното име е Chiriet-Lunga.

3. Район Вулканещ

Волканещи е старо селище, в което след 1812 г. се заселват гагаузи от българските земи. Към 1848 г. там живеят 1860 гагаузи, 188 молдовци, 42 малоруси и 39 гърци, а през 1907 г. - 4350 гагаузи. Днешното име е Vulcăneşti.

Етулия е основано през 1811 или 1812 г. в землището на бившето едноименно татарско село от гагаузи, преселници от българските земи. „Етулия” означава „теснина”. През 1907 г. живеят 1520 гагаузи. Днешното име е Etulia.

Чишмекьой е основано през 1815 г. в землището на бившето едноименно татарско селище от гагаузи, преселници от българските земи. Името идва от наличието на много извори (чешми) в местността. През 1907 г. живеят 3040 гагаузи. Днешното име е Cișmichioi.

4. Гагаузки анклави

Татар Копчак е основано през 1812 г. в землището на бившето едноименно татарско селище от гагаузи, преселници от българските земи. „Копчак” вероятно идва от рода Кипчак, обитавал селището преди. През 1907 г. живеят 4575 гагаузи и 75 българи. Днешното име е Copceac

Бессарабская область

Болгарские колонии на карте

Информация из разных источников по этой теме часто дается на болгарском, но, думаю, кому интересно, будет и так всё понятно.