Розенталь

Розенталь, Иосиф-Антон Иосифович, дворян., с. арендатора Таращанского у. (Киевск. губ.). Род. ок. 1831 г. Был студентом Моск. ун-та, потом Киевск. ун-та, откуда исключен за невзнос платы. В апр. 1855 г. распространял вместе со Скавронским в Таращанском у. прокламации среди крестьян с целью поднять восстание. При попытке крестьян схватить его, бежал в Галицию, где был задержан и выдан русским властям. В сред. мая 1855 г. отправлен в Киевскую крепость и в окт. 1856 г. приговорен к лиш. вс. прав сост. и ссылке в Сибирь на 15 лет. По конфирмации приговора 3 мая 1857 г. наказание заменено поселением в отдаленных местах Сибири. В апр. 1857 г. прибыл в Тобольск; в дек. т. г. поселен в Красноярске. 27 сент. 1859 г. разрешено поступить на госуд. службу и с 30 янв. 1860 г. определен в штат Иркутск. губ. правления. 20 июля 1866 г. уволен со службы за самовольную отлучку и отправлен под надзор полиции в с. Мальту (Иркутск. округа). В конце 1890-х г.г. получил возможность выехать за границу, где и умер.


Еще:
Китајска медицина у Србији и случај доктора Розентала
http://www.rastko.rs/rastko/delo/12576

еще
Художника Август Розентал е роден в 1876 година в Иркутск в семейството на заточения в Сибир полски революционер Август фон Розентал. Брат е на поета и революционер Юли Цезар Розентал. В 1880 година семейство Розентал се преселва в новоосвободена България и от 1896 година Август Розентал учи в Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия). Работи като учител в Добрич, където се жени за Райна Костенцева, дъщеря на Михаил Костенцев и племеница на Арсени Костенцев. Участва в изписване на иконите в църквите в Батак, Пещера и Кремиковския манастир. Изписва църквите в селата Пожарево и Звъничево и прави проектите на иконостасите им, а в 1909 - 1912 година участва в изписването на катедралата „Свети Александър Невски“ в София. При избухването на Балканската война е доброволец в Българската армия и загива в сражението при Гечкинли на 9 ноември 1912 година. По-голямата част от творбите на Розентал са унищожени по време на бомбардировките на София през Втората световна война.


Еще:
http://literaturensviat.com/?p=53094

Здравете Веселина,
Името ми е Николай Цветков. Може би малко позакъсняло е това, което пиша. Не владея добре руски език и предпочитам да не скандализирам участниците във форума с моите правописни грешки.
Та, затова накратко и на български:
1. Внук съм на Пенка Атанасова Дечева - Хайдутова. Тя е племенничка на Мариан Розентал, който е брат на Юлий и на Август Розентал и е дъщеря на доктор Атанас Дечев, който е брат на воеводата Никола Дечев;
2. Най-вероятно Вие сте пра-внучка на една от сестрите Розентал - Жозефина Розентал (ако не ме лъже паметта);
3. Автор съм на част от статиите в Уикепедия за Лъвовете от Розентал.
В допълнение се надявам, че ако се свържете с мен, бихме могли да изясним част от стоте липсващи години от историята на рода.

И ещё Розенталь в Латвии.

мой прадед Давид Розенталь строил стекольные заводы в России. Приехал из Курляндии
Лучановский стекольный завод построен в 1908-1909 гг. Д. Ф. Розенталем и Костыревым в в 1,5 верстах от деревни Лучаново.
С 1908 г. завод принадлежал томскому товариществу «Розенталь и Костырев».
Давид Розенталь Был женат на Кочетовой Клавдии Гордеевне Умер в 1935 г., похоронен в с.Акутиха Алтайского края. Имел сыновей : Павел, Константин, Алексей, Александр и дочь Валентину. Прошу откликнуться кто-что знает...Благодарю.

Есть почтовая открытка до 1917
Москва Розенталь
уд Красносельская 22
писали из Рига vk