Болгары Бессарабии

На сайте ВГД собираются люди, увлеченные генеалогией, историей, геральдикой и т.д. Здесь вы найдете собеседников, экспертов, умелых помощников в поисках предков и родственников. Вам подскажут где искать документы о павших в боях и пропавших без вести, в какой архив обратиться при исследовании родословной своей семьи, помогут определить по старой фотографии принадлежность к воинским частям, ведомствам и чину. ВГД - поиск людей в прошлом, настоящем и будущем!

Българите се заселват в Нова Русия
История на заселването на българите в Буджака
Българските колонии в Южна Бесарабия
Украйна, Одеска област
1. Арцизки район
2. Болградски район
3. Измаилски район
4. Килийски район
5. Саратски район
6. Тарутински район
7. Татарбунарски район
8. Ренийски район
Молдова
1. Тараклийски район
2. Кахулски район
3. Бесарабски район
Гагаузия (териториална административна единица в Молдова)
1. Комратски район
2. Чадърлунгски район
3. Район Вулканещ
4. Гагаузки анклави

Първото официално регистрирано заселване в Нова Русия на българи, изселили се от турските земи южно (отвъд) река Дунав, става около 1752-1754 г.
Тогава 620 български семейства, които напускат родните си места с цел да се установят в земите на Полското кралство, след като се убеждават, че в последното няма свободни земи за земеделие, се заселват в земите край река Синюха, ляв приток на Южен Буг.
Българите се възползват от облагите на извършващото се тогава там настаняване на сърби от Сръбския хусарски полк, и съгласно указа на руското правителство от 24 април 1752 г. се заселват първо в Новомиргород на река Голяма Вис, ляв приток на Синюха, станал столица на Нова Сърбия. Българи се установяват по-късно и в по-малките селища Новоархангелск, Синюхински брод и други.

В резултат на започналата през 1768 г. Руско-турска война, при навлизането през 1873 г. на руските войски в земите, населени с българи, около 400 семейства от силистренското село Алфатар, придружавани от 72-ма хусари от руската войска на граф Пьотр А. Румянцев – Задунайски, се преселват в земите на бъдещата Херсонска губерния, където основават село Олшанка. Българите се заселват и на други места в Нова Русия - Тираспол, Нови Дубосари, Бендери, Одеса. Между 1801-1806 г. се основават известните български колонии в Херсонска губерния (учредена през 1803 г.) и Крим: Малък Буялък (Петровка), Голям Буялък (Благоево), Терновка, Стари Крим, Балта Чокрак (Альошино), Кишлав (Курское), Паркани, Кубанка, Катаржино (Краснознаменка).

(Бел.: В Руската империя е прието селищата на чужденците, основани от тях в запустели или слабонаселени места по покана и с поддръжката на руското правителство, да се наричат колонии.)

Изселилите се от България в края на 18-ти и първата половина на 19-ти век, се насочват най-вече в тогавашната Бесарабия, обхващаща земите между реките Прут, Дунав и Днестър. Там преселниците се настаняват в крепостите, където има руски гарнизони - Измаил, Килия, Бендери и Акерман (Белгород-Днестърски), в големите градове Кишинев и Рени, в селата и чифлиците на молдавските боляри, и в селищата на историческата област Татарски Буджак (Южна Бесарабия), обитавана до 1806 г. от остатъците на Ногайските татарски орди.

Изселването на българите в посочения период става на няколко етапа и има постепенен характер. Още след руско-турската война през 1787–1791 г. над 200 български семейства се заселват в южната степна част на Бесарабия. Тези земи официално се считали за турски, но били управлявани не от султанската администрация, а от молдовски господари. Религиозният и икономическият гнет в Буджака не бил толкова силен, както в самата България. Точно това примамва българските преселници. Именно тогава, през последното десетилетие на 18 в., е поставено началото на най-многобройния клон на българската емигрантска диаспора – бесарабската.

Поредната руско-турска война, започнала през 1806 г., е преломен момент, предизвикал първото масово заселване на българите в пределите на Руската империя, пак в Бесарабия. Преди войната в Буджака живеят над 8000 българи и гагаузи. През 1806-1811 г. в хода на войната 20 316 семейства напускат родните си места, като 2524 се установяват в Бесарабия. Те не са ползвали предимства и привилегии, а се заселват във вече съществуващите населени места и се подчиняват на действащите там закони.

На 26 април 1811 г. (ст. ст.) в Букурещ главнокомандващият Молдовската армия Михаил И. Кутузов издава специално обръщение до „християните, преселващи се от дясната на лявата страна на Дунав”. В него обещава на „едноверците”, които искат да се освободят от османското владичество и да се преселят в Русия, да предостави свободни земи и им осигури специално административно устройство, независимост от местните органи на властта, редица икономически привилегии. Това привлича вниманието на значителна част от населението на Североизточна България. Видни дейци на българското освободително движение от това време считат, че е възможно да се създаде автономна формация извън пределите на българските земи и подкрепят масовата емиграция на българите в Буджака.

В резултат на агитацията българите започват да напускат родните си места и да се заселват в Бесарабия. Този процес продължава и след войната, когато по силата на Букурещкия договор от 16 (28) май 1812 г. Бесарабия е предадена на Русия и руско-турската граница е установена по р. Прут до вливането й в р. Дунав, а след това по Килийския ръкав на Дунав до Черно море. Съгласно глава 7 на договора, на всички християнски поданици на османския султан, на които руското правителство е отстъпило земя за ползване, се предоставя правото в продължение на осемнадесет месеца след ратифицирането на договора да се преселят в отредените им земи в Русия.

Първото масово заселване на гагаузи и българи в Буджака има организиран характер. Преселниците са основно хора, сътрудничили на руските войски по време на военните действия в турските земи. Известно е, че при бойните операции, водени от М. И. Кутузов при Тутракан и Силистра, в състава на руските войски се сражава и двухиляден отряд от българи и гагаузи, наречен „Българска земска войска”. Изселилите се са жители на селища от районите, където се водили битките: Разградско, Шуменско, Силистренско, Свищовско, Габровско, Севлиевско, Плевенско.

Понеже в Буджака имало много незаселена плодородна неразорана земя, е решено точно към тези земи да бъде насочен потокът от преселници. Почти три хиляди български семейства са заселени на руска държавна земя. Заедно с българите и гагаузите идват и други преселници – молдовци, малоруси, гърци, албанци . Всички те, без значение на тяхната националност, получават общото название „отвъддунавски преселници”.

Съществуват сведения от 1816 г., които сочат, че преселниците са настанени в 91 населени пункта на Южна и Централна Бесарабия, а също и в Кишинев. Те наброяват 5732 семейства, или 26 164 души от двата пола, от които 20 496 българи и гагаузи.

На 29 април 1818 г. (ст. ст.) е издаден устав за образуване на Бесарабска област. Малко преди това на 22 март Александър I утвърждава Закон за управлението на колониите на Южна Русия, с който се създава Попечителен комитет (настоятелство) за чуждестранните преселници в Южна Русия. За председател на комитета е назначен генералът от пехотата, героят от Отечествената война през 1812 г. Иван Никитич Инзов. През 1820 г. той става и пълномощен наместник на Бесарабска област.

През периода 1806-1822 г. българите живеят в селищата:
Иванова, Код Китай, Задунаево, Болград, Каракурт, Кубей, Инпуцита, Курчи, Табак, Чишма Варуит, Чийшия, Банова, Дмитриева, Саталък Хаджи, Долукьой, Ердек Бурну, Бабел, Ташбунар, Шикирли Китай, Кайраклия (Измаил), Стари Троян, Еникьой, Сатуново, Карагач, Барта, Балбока, Анадолка, Тараклия, Джурджулещи, Комрат, Авдарма, Конгаз, Кирсов, Дезгиндже, Чок Майдан, Беш Алма, Бешгьоз, Джолтай, Казаяклия, Баурчи, Чадър Лунга, Томай, Гайдар, Кириет Лунга, Волканещи, Етулия, Чишмекьой, Татар Копчак.

С октября 1829г. по июль 1830г. разрешение на жительство в Бессарабии получили 61 580 болгар

При поредната руско-турска война през 1828–1829 г. последвало почти двойно увеличение на българските колонии в Бесарабия. От октомври 1829 г. до юли 1830 г. разрешение за жителство в Бесарабия получават 61 580 души. Нови архивни източници съобщават, че към края на октомври 1830 г. в Бесарабия през карантинните пунктове са преминали 52 777 души.

По-голямата част от преселниците пристигат в Буджака през лятото на 1830 г. Заселват ги там, където има свободна земя, но основно в слабо населения Долно Буджашки колонистки район. В резултат на преселванията там се основават ред нови колонии. Значителна част от преселниците се заселват и във вече основаните села.

Преселването засяга най-вече Югоизточна България. За пълно или частично изселване се готвят жителите на 150 селища. Цели райони около градовете Одрин, Лозенград, Бургас, Ямбол, Сливен, Айтос, Карнобат са почти обезлюдени. Най-много са преселниците от Сливен.

Изселва се също и почти цялото българско население на Североизточна България. Преселниците се насочват на север и североизток. Една част от тях остават разочаровани и около 1/3 от тях (или малко повече) се връщат обратно в България през 1833-1834 г.

През периода 1828-1830 г. българите се заселват в: Девлет Агач, Главан, Бургуджи, Сулиоглу, Вайсал, Нови Троян, Хасанбатър, Пандаклия, Голица, Дермендере, Фонтина Дзинилор, Камчик, Кулевча, Чумлекьой, Исирлия, Купаран, Дюлмен, Делжилер, Тропокло, Ново Покровка, Нов Карагач, Кирютне, Вале Пержи, Твардица, Башкалия.

Българските колонии в Южна Бесарабия

1. Арцизки район

Иванова (Ивановка, Българска Ивановка) е основано през 1822 г. на левия бряг на река Киргиж-Китай (влива се в езеро Китай) - на мястото на бившето татарско селище Ески Кубей - от българи, живеещи до тогава в чифлиците в Акермански окръг. Носи името на генерал Иван Инзов - председател на Попечителния комитет на чуждестранните колонисти в Южна Русия. През 1907 г. живеят 2000 българи и 40 молдовци. От 1940 г. се нарича Но́вая Ива́новка (днес Нова́ Іва́нівка).

Код Китай е основано през 1822 г. на десния бряг на река Киргиж-Китай на мястото на бившето татарско селище Баба́. През 1907 г. живеят 2600 българи. През 1947 г. е преименувано на Островное (днес Острівне́).

Девлет Агач е основано през 1830 г. на десния бряг на река Алияга (също се влива в езеро Китай), близо до бившето едноименно татарско селище, от румелийски българи, вероятно от едноименното село в Одринско. „Девлет агач” означава „царско дърво”. През 1907 г. живеят 3100 българи. През 1944 г. е преименувано на Деле́нь.

Главан (Главани) е основано през 1830 г. на брега на река Алияга от преселници от едноименното старозагорско село. През 1907 г. живеят 2400 българи. Днешното име е Глава́ні.

Задунаево (Задунаевка) е основано през 1822 г. на десния бряг на река Киргиж-Китай от кишиневски българи. Името идва от разположението на селото „зад Дунав”, спрямо България. През 1907 г. живеят 2100 българи. Днешното име е Задуна́ївка.

Бургуджи е основано през 1830 г. в долината на река Дракула от преселници от едноименното сливенско село (днес Горно Александрово). През 1907 г. живеят 2800 българи. През 1948 г. е преименувано на Виногра́довка (днес Виногра́дівка).

Сулиоглу е основано през 1830 г. при река Ташлик (на 3 км от река Алияга) от преселници от едноименното българско село в Одринско. През 1907 г. живеят 3200 българи. През 1944 г. е преименувано на Холмское (днес Хо́лмське).

2. Болградски район

Болгра́д е основан през 1821 г. Първоначално по молба на преселниците, в памет на тяхното отечество Болгария, с указ на руското царско правителство от 29 декември 1819 г. село Табак е преименувано на Болград,. Но впоследствие по предложение на главния попечител на преселниците в Южна Русия генерал Иван Инзов, през 1821 г. Болград започва да се строи като ново селище на 5 км южно от Табак, на брега на езеро Ялпух, където се влива едноименната река. През 1827 г. в Болград живеят 2279 души, от които 2270 българи. През 1846 г. населението е 7012 души, от които 6033 българи, 765 молдовци, 160 гърци, 54 украинци. Според мястото, откъдето са дошли преселниците, в града имало Ямболска и Сливенска махала. В 1897 г. жителите са 12 300 души, от които 8478 българи, 1199 евреи, 612 молдовци, 117 гагаузи, 40 гърци, 63 немци, 94 поляка и около 1700 руснаци и украинци.

Каракурт е основано през 1808-1811 г. при река Карасулак, близо до землището на бившето едноименно татарско селище, от арнаути (албанци) дошли от Добруджа. В съседство българският колонист от Болград Димитър Каназирски със свои средства създал плантация и в селището се заселват и българи. „Каракурт” означава „черен червей”, каквито имало в глинестата река. През 1907 г. живеят 1011 албанци, 223 българи, 181 гагаузи, 53 малоруси и 34 молдовци. През 1944 г. селището е преименувано на Жовтневое (днес Жовтне́ве).

Кубей е основано през 1809 г. в долината на река Карасулак, на мястото на бившето едноименно татарско селище, от българи от Сливенско и гагаузи от Добруджа. „Кубей” означава „средище”, вероятно на живелият там татарски род. През 1907 г. живеят 2800 гагаузи, 2135 българи и 54 великоруси. През 1940 г. в чест на Червената армия, пристигнала в селото на 22 юни, то е преименувано на Червеноармейское (днес Червоноармі́йське).

Инпуцита (Импуцита) е основано през 1810 г. на южния бряг на езеро Ялпух от българи, преселници от Македония. „Импуцита” означава „воняща”. Така е била наричана блатистата там местност от живеещите в района молдовци. През 1907 г. в Инпуцита живеят 1126 българи, 42 гагаузи и 41 малоруси. През 1946 г. е преименувано на Владиче́н.

Курчи е основано през 1811 г. на брега на езеро Ялпух, почти срещу Болград, на мястото на бившето едноименно татарско селище, от българи и гагаузи. „Курчи” е място, където се съединяват няколко дерета. През 1907 г. живеят 1770 гагаузи и 980 българи. През 1944 г. е преименувано на Виногра́довка (днес Виногра́дівка).

Табак (Табаки) е основано през 1812 г. на левия бряг на река Ялпух. Вероятно името идва от думата „табак”, означаваща „кожар”, човек който обработва сурови животински кожи. През 1907 г. живеят 900 българи и 450 гагаузи. Днешното име е Табаки́.

Чишма Варуит (Чешмелии) е основано през 1813 г. при езеро Ялпух. Името на селището идва от изворът с минерална, съдържаща серни съединения вода, който се е намирал в местността: „чишме” е „извор (кладенец)”, а „варуит” - „варовик”. През 1907 г. живеят 3422 българи. През 1947 г. е преименувано на Криничное. „Криниця” също означава „кладенец”. Днешното име е Крини́чне.

Чийшия е основано през 1813 г. при река Голям Катлабух - на мястото на едноименния татарски стан - от българи, предполага се от Провадия, Варненско. Които били земеделци и винари. Затова през 1827 г. започва да се наричано и Градина. „Чийшия” означава „влажна долина”. През 1907 г. живеят 5360 българи. Днес името на селището е Огородное (руската дума за „градина”). Днешното име е Горо́днє.

Банова (Бановка) е основано през 1821 г. при река Голям Катлабух от измаилски българи, други пристигнали от близките чифлици. Носи името на чифлика на българина Бано. През 1907 г. живеят 720 българи, 210 малоруси и 145 молдовци. Днешното име е Ба́ннівка.

Димитриева (Дмитровка) е основано през 1821 г. при дерето Валя Пержи, на мястото на бившето татарско имение Кантемир Мурза, от гагаузи, пристигнали тук от околните помешчически стопанства. Наречено е на ротмистър Димитър Ватикиоти, първият командир на доброволното българо-гагаузко подразделение, сформирано през 1811 г. Той в началото на 1820 г. е определен за пръв настойник на българските колонисти, но при завръщането си от Петербург почива скоропостижно и не е могъл да заеме поста си. През 1907 г. в Дмитриева живеят 3250 гагаузи и 45 молдовци. Днешното име е Дми́трівка.

Саталък Хаджи е основано през 1821 г. в долината на река Малък Катлабух, на мястото на бившето едноименно татарско селище, от гагаузи, преселници от българските земи. Познато е и като Алекса́ндровка (укр. Олекса́ндрівка), наречено така вероятно в чест на император Александър I. През 1907 г. живеят 2350 гагаузи.

Вайсал е основано през 1830 г. в долината на река Ташбунарка от българи, преселници от Тракия - предполага се, че са били от едноименното село в Одринско. „Вайсал” означава „речен сал”. През 1907 г. живеят 2083 българи. През 1944 г. е преименувано на Василевка (днес Васи́лівка).

Нови Троян (Новотроян) е основано през 1829 г. при река Голям Катлабух от преселници от бесарабската колония Стари Троян. През 1907 г. живеят 3600 българи и 35 молдовци. Днешното име е Но́ві Троя́ни.

Хасанбатър (Самбатър) е основано през 1830 г. при река Малък Катлабух, на мястото на едноименното татарско селище. През 1907 г. живеят 3100 българи. През 1945 г. е преименувано на Виногра́дное (днес Виногра́дне).

Пандаклия (Фундукли) е основано през 1830 г. от преселници от едноименното ямболско село (днес Тенево). Името на селището се превежда като „лешникова гора” и идва от турската дума „фундук”, която означава вид лешник. През 1907 г. живеят 3275 българи. През 1945 г. е преименувано на Ореховка (днес Орі́хівка).

Голица (Карамарин) е основано през 1830 г. при река Малък Катлабух от преселници от едноименното варненско село. През 1907 г. живеят 2530 българи и 130 гагаузи. Днешното име е Голи́ця.

Болгария (Болгарийка) е основано през 1861 г. от жители на Болград. През 1907 г. живеят 975 българи, 810 гагаузи и 25 великоруси. През 1947 г. е преименувано на Зализничное (днес Залізни́чне).

Ка́лчева е основано през 1861 г. от българи и гагаузи, преселили се от Болград и Кубей след Кримската война. Носи името на дядо Калчо Минков, който тук имал кошара. През 1907 г. живеят 1750 българи, 625 гагаузи и 20 великоруси.

3. Измаилски район

Долукьой е бивше турско селище на югозападния бряг на езеро Катлабух. През 1806 г. там се заселват молдовци и българи, предполага се от Каолиново (Варненско) и Дряново. През 1907 г. живеят 1954 българи и 506 молдовци. През 1947 г. е преименувано на Бога́тое (днес Бага́те).

Ердек Бурну до 1808 г. е наричано Ördek-Burnu и е населявано от татари. Името буквално означава „патешки нос”, а в случая става дума за географския нос на езерото Катлабух, край който било разположено селището. През 1848 г. живеят 675 молдовци, 13 българи и 7 цигани. През 1947 г. е преименувано на Утконосовка (днес Утконо́сівка).

Бабел (Бабели) е основано през 1812 г. на брега на езеро Ялпух. Предполага се, че името идва от собственото име на измаилския помешчик, собственик на чифлика, намиращ се на това място по време на турската епоха. През 1848 г. там живеят 184 българи и 806 молдовци. През 1861 г. българите се изселват в Крим. През 1947 г. Бабел е преименувано на Озьорное (днес Озерне́).

Ново Покро́вка е основано през 1812 г. от запорожки казаци, живели дотогава отвъд Дунав, които през 1828 г. опразват селището, тъй като постъпват в състава на Азовската и Дунавската казашка войска. През 1830 г. се настаняват българи, които също се изселват през 1861 г. в Крим. През 1846 г. живеят 275 българи.

Ташбунар е основано през 1814 г. на мястото на бившето едноименно татарско селище, според А. Скалковски от българи от Македония. Според други източници българите били от Преслав и село Каяджиктимар, днес Тимарево, Шуменско. „Таш бунар” означава „каменен кладенец”. През 1907 г. живеят 1269 българи и 474 гагаузи. (Възможно е българите да са от Македония, а гагаузите - от Шуменско.) През 1945 г. е преименувано на Ка́менка (днес Ка́м'янка).

Шикирли Китай е основано през 1819 г. на източния бряг на езеро Катлабух, на мястото на бившето едноименно татарско селище. Името буквално означава „захарен бряг”. През 1907 г. живеят 3130 българи. През 1941 г. е преименувано на Суво́рово (укр. Суво́рове) в чест на руския пълководец Александър Суворов.

Кайраклия е основано през 1822 г. от двете страни на дерето Китерлик. „Кайраклия” означава „каменно-пясъчна местност”, там е имало каменна кариера. През 1907 г. живеят 900 българи. През 1947 г. е преименувано на Лошчиновка (днес Лощи́нівка).

Дермендере е основано през 1830 г. от преселници от едноименното българско село (днес Първенец, Пловдивско) до основания от малоруси чифлик Каланчак, носещ името на околната местност. „Дермендере” означава „мелнична долина”. През 1907 г. живеят 625 българи, 407 малоруси, 120 гагаузи и 53 молдовци). През 1946 г. е преименувано на Каланча́к.

Фонтина Дзинилор е основано през 1830 г. при дерето Еникьой, близо до пощенския път. Името буквално означава „кладенец на весталките”. В селището действително има извор с минерална вода, богата на железни соли. През 1907 г. живеят 1229 българи и 304 малоруси. През 1947 г. официално е преименувано на Кирни́чки, но от етнографската карта се вижда, че през 1907 г. то е наричано и Кринички.

Информация из разных источников по этой теме часто дается на болгарском, но, думаю, кому интересно, будет и так всё понятно.